Фондация “Петко Груев Стайнов”
 Биография
   Детство и юношество (1896-1914)
   Младежки и студентски години (1915 - 1924)
   Двадесетте години (1925 - 1929)
   Тридесетте години (1930 - 1939)
   Четиридесетте години (1940 - 1949)
   Петдесетте години (1950 - 1959)
   Шейсетте и седемдесетте години (1960 - 1977)
 Творчество
   Симфонично творчество
   Концертни песни и балади за хор a capella
   Други песни
   Камерно творчество
  Обществена дейност
  Публицистика

1915-1920 - осъществява активна младежка любителска музикална дейност в Казанлък: организира и дирижира хор, ръководи хора при черквата „Св. Богородица”, изявява се като пианист. Проявява за първи път творческата си музикална дарба.

1915-1916 - написва най-ранните си творби: "Легенда" за оркестър,"Фантазия" - септет за камерен оркестър, "Сто и двайсет души" - хорова песен, "Тръгнала Лиляна" - китка от народни песни за смесен хор, "Нощ" - песен за баритон и пиано и "Песен за печалния ми брат" - за сопрано, цигулка и пиано. Създава и литургия, изпълнявана в казанлъшките черкви. Впоследствие партитурата й е загубена.

1919 - създава хоровите творби за смесен хор "Сън сънувах" и "Коледари".

1920-1923 - получава висше музикално образование в Германия: частен музикален лицей на д-р Менке и частна консерватория "Розановски" в Брауншвайг (1920 -1921) и Дрезденската консерватория (композиция при Александър Ворф и пиано при Ернст Мюнх). Абсолвира на 23 април 1923. Концертира в Германия като пианист до края на годината.

1922 - през м. август във Виена сключва брак със Стефанка Мандаджиева (22.04.1987-10.04.1966) също от Казанлък, учила музика в Дрезден. До смъртта си тя е незаменим помощник при работата му, независимо дали тя е композиция, музикално-обществена дейност или публицистика.

1924 - завръща се от Германия в Казанлък. Съзадава самодеен оперетен театър.

1924 - става член на Дружеството на българските слепи (по-късно Съюз на слепите в България).

 

© 2017 Фондация "Петко Груев Стайнов"
TOP